тел: 05131 22 48 | e-mail: su_v.levski@abv.bg | facebook




История

Неутолимата жажда за знания е принудила жителите на село Курт дере /Вълчи дол/ в края на ХІХ век да изпращат децата си да учат в близките села Караагач /Брестак/ и Козлуджа /Суворово/. Необходимостта от училище ставала все по-голяма и през1880 година то е открито във Вълчи дол. Помещавало се е в джамията, която се е намирала до днешната чешма на площада в центъра на града.

Първият учител Атанас Дойчев Юрукчиев е роден на 22 март 1859г. в село Кривня, Провадийско. В едно помещение на джамията той учел четирите отделения. Скоро обаче това училище се оказало тясно да побере всички деца и през 1902г. започнал строеж на нова сграда. За най-подходящо място била избрана слънчева поляна, сред която бликал извор. Строежът се извършвал със средства, събрани от населението. Построени били само две класни стаи за първокласниците. Преди първата световна война били изградени още две класни стаи и училището добило формата на буквата "П". През 1919г. строежът бил продължен, като бил вдигнат и втори етаж, но на гредоред. Това дало възможност от 1921 година да се въведе и прогимназиално образование. Още през февруари същата година, със заповед № 5123, била открита и прогимназията. Все още се използвали помещенията и на старата сграда в джамията.

Първи Директор на прогимназията станал Параскев Цветков от с. Искър. За революционна дейност по време на Септемврийското въстание и заради прогресивните си възгледи той бил завинаги уволнен от министерството на просвещението с писмо №3762 от 02.10.1920г.

След 09.09.1944г. се построяват още две класни стаи в горния коридор. За Директор е назначен Марин Петков Табятов, който работи на тази длъжност до създаването на Единното училище през 1950г., когато става завеждащ учебната част. С указ №40 от 4.11.1944г. в "Държавен вестник" от 16.11.1950г. е обявено откриването на гимназията във Вълчи дол. Временно управляващ откритата непълна гимназия /без 11 и 12 клас/ е Цветана Иванова Николова. От 16 януари 1945 г. започват редовните учебни занятия. Учениците от варненските и провадийските гимназии били прехвърлени във Вълчи дол с министерско решение за райониране на училищата в страната. Записани били 400 ученици, разпределени в осем паралелки. През лятото на същата година се открива и ХІ клас, като по този начин гимназията става пълна. За Директор е назначена Ана Василева Кючукова. Част от занятията се водили и в близки частни къщи.

През 1951 г. се обединяват основното училище "Васил Левски" и гимназията "Съби Дичев" в единно училище със същия директор. Във връзка с нарастналите изисквания към учебното дело през 1959г. се извършва ново разширение на училищната сграда с още две класни стаи и с работилница по металообработване. През следващата година се въвеждат и съответните специалности и профили: селско стопанство, полевъдство и животновъдство, механизация на селското стопанство / автомонтьорство и автотракторно дело/, содово производство /калцирана сода/ с база Содов завод - гр. Девня.

След като девненската низина става низината на голямата химия, се появява необходимостта от висококвалифицирани кадри. Гимназията във Вълчидол постепенно се закрива и биват приети първите четири паралелки в новооткритото през 1968 година в същата сграда Средно политехническо училище по химическа промишленост. Поради нарастналия брой на учениците, през 1970/71 година се прави още едно разширение на сградата с четири стаи в западното крило.

През 1973/74 година в основното училище се прави подготовка за преминаване към единно средно политехническо училище. Години наред в него се учат ученици от І до ХІ клас.

Днес новата училищна сграда построена през 1987 г., разполага с 22 класни стаи, ученически стол, актова зала, два физкултурни салона, работилници по металообработване и дървообработване, има електрифицирана спортна площадка в двора. Кабинетите се обагатяват с все повече мебели и учебни помагала.От много години вълчидолското училище е образец за училищата от региона. Запалило факела на народната просвета, вълчидолското училище днес е светиня за жителите на града, храм на познанието, в който сегашното поколение учители продължават високоблагородното дело на своите предшественици.